Днес, стремежът към власт не е нещо необичайно. Движени от сремежа за власт, човеците забравиха, че са човеци. Интерес, полза, сила - ако може без морал. И това се случва, няма морал, подменени са ценностите. Подлост вместо честност, несправедливост вместо справедливост, алчност вместо безкористност, зависимост вместо свобода, бездушие вместо човеколюбивост, изкуствени хора, лицемерие, фалш вместо личности, стремеж към смъртта вместо стремеж към живота. 
И всичко това заради едното имане - да имаш, от всичко и по много - пари, коли, имоти, облаги, и хора. И само така се чувстваш сигурен, спокоен, с удовлетворени потребности, можеш да купиш всичко и всички и да живееш "добре". 
И така, в структурата на обществото се заформили три типа хора:
Първите с вечният стремеж към власт, която компенсира дефицитите и комплексите им, осигурява им сигурен живот и могат да доминират над другите и да контролират животите им. Получават всичко, кланят им се като на идоли, черпят от благата, ползват се от привилегии и се чувстват като свръх-човеци. И колкото повече имат, толкова повече още искат да имат - да трупат богатства, да свръхкомпенсират бедните си души. Те винаги искат да управляват и затова налагат своите принципи и правила чрез етиката на властолюбието.  
Вторият тип също толкова неистово се стреми към властта, но не може да стигне до нея и затова приема да е част от нея и близо до нея. Те искат да бъдат управлявани, защото не им достига решителността да вземат решения за себе си. Възприемчиви по природа, приемат подменените ценности и етиката на властолюбието. Те служат безропотно и това им доставя удоволствие, да бъдат мачкани, унижавани и обезличавани. Но, имат парче от баницата и се ползват с облагите, които дава властта и първия тип хора. Наведени и без достойнство те получават благата, за които толкова много са мечтали.
Третият тип хора ги води вечния стремеж към свобода и за тяхна зла участ се озовават между двата типа. Те не искат нито да управляват, нито да бъдат управлявани. Те предпочитат да бъдат, вместо да имат, и да съхраняват вечните човешки ценности. Чест, справедливост, достойнство, свобода, последователи на етиката на човеколюбието. Разгръщат творческият си потенциал, творят, изграждат, носители са на новото, прогресивното. Без тях света не би оцелял, и не би направил и крачка напред. Без тях не могат да оцелеят и другите два типа, защото те носят благата и плащат цената за безотговорността на всички. И въпреки всичко, те пречат и са еднакво неудобни и на управляващи и управлявани, защото смело казват истината, защото решително се изправят срещу несправедливостта, срещу алчността и егоизма, защото тяхната мъдрост удря безмилостно по комплексите на другите два типа. Истината е, че всички искат да приличат на тях, защото освен носители на прогреса, движени от стремежа си към свобода те имат много повече - себе си, любовта и щастието. Да, те са щастливи хора и обичат живота с цялата му красота. 
Но, такава е животинската природа на онези, които са подменили ценностите, че не могат да се примирят с по-съвършеното и затова другите два типа или ги унищожават или ги отстраняват от пътя си, резултатът обаче е плачевен. Управляващи и управлявани създават патологична симбиотична връзка, деструктивна по своята природа - садо-мазохистична, която без наличието на свободните духом се самоизяжда, асимилира се, изражда се и накрая се разпада - настъпва крах, смърт. И така приключва една гнила система, само, че какво става с третия тип? Дай боже повече свободни хора и носители на истината и прогреса, но дай им боже кураж и късмет да се самосъхранят.